Постинг
01.03.2011 13:20 -
Разочарование
Автор: irinaivanova
Категория: Изкуство
Прочетен: 744 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2011 22:50
Прочетен: 744 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 07.03.2011 22:50
Вълните миеха краката ми. Бях излезнала, за да се прочистя. Но мислите идваха и се рееха около главата ми. Какво исках? Исках да бъдеш моят най-добър приятел. Исках да си говорим за живота, който живеем, за мечтите ни, за хората и нещата, които обичаме. Исках да гледаме морето и облаците заедно. Исках да мога да ти кажа как усещам пясъка под мен. Исках да се шегуваме, да се смеем, да пътуваме, да скачаме, да бягаме след птиците. Исках през неоновите светлини или под звездите да се усмихваме един на друг и да знаем, че не сме сами. Мислех си пак за теб. Не исках да бъдеш мой любим, нито любовник. Исках нещо, което някога ми бе дадено, без да го заслужавам. След това го загубих – по собствена воля. Разхождах се сега покрай морето. Видях една бяла черупка от мидичка сред пясъка. Наведох се и я вдигнах. Пожелах си докато я нося, ти да бъдеш моят най-добър приятел. Пъхнах я в джоба на късите ми панталонки и продължих да мисля за теб. Вървях доста. Имах нужда да се изтощя, за да забравя за теб. Беше ми дадено толкова много, но не и това, която ме измъчваше цяла година. След малко видях една възрастна жена. Тя се беше навела и събираше мидички. „Явно няма възрастова граница за събирането им”, си помислих. Усмихнах й се като на сродна душа, но тя не ме видя. Вървях още много. По едно време попаднах на бряг, пълен с миди и водорасли. Замислих се, дали да не събера повече мидички. Мисълта ми за единствената, важната мидичка в джоба обаче не ми позволи. Почувствах се като Малкия Принц и розата. Продължих напред. Много време мина оттогава. Едно лято попаднах в гардероба на едни забравени къси панталонки. Изглеждаха вехти. Вероятно и когато съм ги носела са изглеждали така. Бръкнах в джобовете, за да ги изпразня, преди да ги изпера. Намерих една мидичка и много пясък. Сетих се за онова море и онези мисли. Отидох до прозореца, обърнах панталонките и ги изтупах, за да изхвърля всичко навън. Мидичката и пясъка полетяха леко надолу като мисли, които се забравят. Не ми трябваха. Те ми напомниха за човек, който никога не беше искал да бъде мой приятел. Помислих си, че би било хубаво някое дете да намери мидичката, да я вдигне радостно и вземе със себе си. Ние, възрастните, не ценим мидите, когато нямаме нужда от тях.
Вълнообразно
Няма коментари
